Apr 3, 2012, 2:50 PM

Бъдещето е било

  Poetry » Love
757 0 3

Сънят - единствената ми надежда

да се докосна до чаровния ти лик,

да сетя как над мен се свеждаш

и целият да се превърна в стон и вик

 

като изпъната до болка тетива,

готова да изстреля във безкрая

онази буца, стягаща гръдта...

Наяве ще си моя ли - не зная!

 

Разбираш ли, не искам да се будя!

Студено ми е в празното легло!

Из твоите копнежи нейде се изгубих.

Изстиват устните. И бъдещето е било!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариян Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...