Apr 3, 2012, 2:50 PM

Бъдещето е било

  Poetry » Love
759 0 3

Сънят - единствената ми надежда

да се докосна до чаровния ти лик,

да сетя как над мен се свеждаш

и целият да се превърна в стон и вик

 

като изпъната до болка тетива,

готова да изстреля във безкрая

онази буца, стягаща гръдта...

Наяве ще си моя ли - не зная!

 

Разбираш ли, не искам да се будя!

Студено ми е в празното легло!

Из твоите копнежи нейде се изгубих.

Изстиват устните. И бъдещето е било!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариян Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...