Минаваме през мъки тежки, през изпитания, душите ни горят.
Но това животът е човешки, да ги преминем, сърцата ни зоват.
И бродим ний през тъмнината, с бляскав меч пробиваме си път.
Знаем, там е светлината, надежда свята, неземен кът.
Намираме каквото търсим, то винаги било е в нас.
Дошло е време, нека се отърсим и злото да свалим от власт.
Сега моментът е настъпил, сега вдигнете вий глави!
Сега бодли, сега окови, строшете ги сами!
И ето, животът ни очаква.
Там той стои в този час.
Тъмата вече се стопява, а огънят гори в нас.
Напред вървим, бъдещето е сега!
Излезли от море на сълзи и на тъга,
зад гърба ни вече е нощта.
А пред очите ни е истина една.
Че това е то, през което ще преминем.
През дебрите на чудото, живот.
Дано само не загинем в мислене,
че той е тъй суров.
От нас зависи какво ни предстои.
Върху съдбата трябва смело да ковем.
В радости и в беди,
заедно да сме, няма да се предадем!
Дата: 29.06.06
© Гергана К. Todos los derechos reservados