Минаваме през мъки тежки, през изпитания, душите ни горят.

Но това животът е човешки, да ги преминем, сърцата ни зоват.

И бродим ний през тъмнината, с бляскав меч пробиваме си път.

Знаем, там е светлината,  надежда свята, неземен кът.

Намираме каквото търсим, то винаги било е в нас.

Дошло е време, нека се отърсим и злото да свалим от власт.       

Сега  моментът е настъпил, сега вдигнете вий глави!

Сега  бодли, сега окови, строшете ги сами!

И ето, животът ни очаква.

Там той стои в този час.

Тъмата вече се стопява, а огънят гори в нас.

Напред  вървим, бъдещето е сега!

Излезли от море на сълзи и на тъга,

зад гърба ни вече е нощта.

А пред очите ни е истина една.

Че това е то, през което ще преминем.

През дебрите на чудото, живот.

Дано  само не загинем  в мислене,

 че той е тъй суров.

От нас зависи какво ни предстои.

Върху съдбата трябва смело да ковем.

В радости и в беди,

заедно да сме, няма да се предадем!

                                                                                                                                                  Дата: 29.06.06