25 окт. 2009 г., 05:54

Бъдещето е сега!

753 0 1

Минаваме през мъки тежки, през изпитания, душите ни горят.

Но това животът е човешки, да ги преминем, сърцата ни зоват.

 

И бродим ний през тъмнината, с бляскав меч пробиваме си път.

Знаем, там е светлината,  надежда свята, неземен кът.

 

Намираме каквото търсим, то винаги било е в нас.

Дошло е време, нека се отърсим и злото да свалим от власт.       

Сега  моментът е настъпил, сега вдигнете вий глави!

Сега  бодли, сега окови, строшете ги сами!

 

И ето, животът ни очаква.

Там той стои в този час.

Тъмата вече се стопява, а огънят гори в нас.

 

Напред  вървим, бъдещето е сега!

Излезли от море на сълзи и на тъга,

зад гърба ни вече е нощта.

А пред очите ни е истина една.

 

Че това е то, през което ще преминем.

През дебрите на чудото, живот.

Дано  само не загинем  в мислене,

 че той е тъй суров.

От нас зависи какво ни предстои.

Върху съдбата трябва смело да ковем.

В радости и в беди,

заедно да сме, няма да се предадем!

 

                                                                                                                                                  Дата: 29.06.06

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...