10 nov 2011, 6:20

Бъди

  Poesía
578 0 8
Харесвам те такъв. Едва ли ще те имам друг, не ми пресядай.
Със всяко следващо прераждане на мен отново ще се случваш.
Със всеки следващ жребий на теб с любов ще ти приставам -
като невеста в първа брачна нощ, с неосъзнати чувства.

Ти все така ме гледаш, сякаш съм дошла при теб на гости.

Да знам, че съм за кратко. Събличаш ми единствената риза,
оставяш тялото ми голо, по душа, съвсем без кости.
А аз с човешката магия те държа и стискам - да си близо.

Зелено да прииждаш, като тайна. И бял - на ледени откоси
-
да вплиташ сребърно в косите. Да сееш грях във дни и нощи.
Да те родя, ала преди това във бременност да те износя.
Кой каза, че не те харесвам? По теб съм луда, луда още!

Сълзи ти трябват спешно, за да ме преглътнеш. Любовнико-живот,

не ти ли казах? Когато тръгваш, очите ми след тебе се нащърбват!
Не ти ли казах как капе по земята натежал от зрялост плод
и как в един незнаен, светъл ден, любими, ще си замина първа...

22.06.2011*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...