Харесвам те такъв. Едва ли ще те имам друг, не ми пресядай.
Със всяко следващо прераждане на мен отново ще се случваш.
Със всеки следващ жребий на теб с любов ще ти приставам -
като невеста в първа брачна нощ, с неосъзнати чувства.
Ти все така ме гледаш, сякаш съм дошла при теб на гости.
Да знам, че съм за кратко. Събличаш ми единствената риза,
оставяш тялото ми голо, по душа, съвсем без кости.
А аз с човешката магия те държа и стискам - да си близо.
Зелено да прииждаш, като тайна. И бял - на ледени откоси -
да вплиташ сребърно в косите. Да сееш грях във дни и нощи.
Да те родя, ала преди това във бременност да те износя.
Кой каза, че не те харесвам? По теб съм луда, луда още! ...