Бъди...

 Бъди...

Бъди небе в пролетната утрин

в очи от нежността човешка,

бъди любов

и всеки миг към тебе ще се връщам.

Бъди сълза недоизплакана

в душата детска,

бъди смеха

в скритата усмивка на деня.

Бъди ми нежност -

открадната неразлюляна тишина,

бъди море

с горещи устни от обичане.

Бъди жена със жадни длани

в мислите на мъж,

бъди ми път,

изтичащ към безкрая.

Бъди и болка от едно прозрение

през огъня да минеш - да не изгориш,

бъди домът и щастието

на несбъднати мечти.