Отново тиха нощ е във гората...
вървим напред, оставили света...
а над нас звезди изпълнили небето.
Ръката ми студена с дъха си ти стопли
...сред падащи листа от златен прах,
прегърни ме тук, където болка няма.
Нека вятъра нашепва във косите,
красива е нощта, когато си до мен.
Вечност ти дарявам във Сърцето
Звездите са далеч, но дарявям ти една.
Паднала е тя, но в твоите очи нека засияе,
... и нека изгрева открием неразделни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse