11.03.2007 г., 13:37

Бъди до мен

897 1 4
Отново тиха нощ е във гората...
вървим напред, оставили света...
а над нас звезди изпълнили небето.
Ръката ми студена с дъха си ти стопли
...сред падащи листа от златен прах,
прегърни ме тук, където болка няма.
Нека вятъра нашепва във косите,
красива е нощта, когато си до мен.
Вечност ти дарявам във Сърцето
Звездите са далеч, но дарявям ти една.
Паднала е тя, но в твоите очи нека засияе,
... и нека изгрева открием неразделни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И АЗ ИСКАМ ДА ИЗПИТАМ ТОВА чУВСТВО.БИ БИЛО НЕВЕРОЯТНО,,,НО чОВЕКО ЗАщО ИЗПОЛЗВАш ПАДНАЛАТА ЗВЕЗДА?АЗ НЕ СЪМ КАТО ДРУГИТЕ ДА ТИ ДАВАМ КОМЕНТАРИ ЗАщО,ТОВА ИЛИ ОНОВА,НО ОТКРИВАМ МНОГО КРАСОТА В ТВОИТЕ ТВОРБИ И НАКРАЯ ВСЕ ТЪГА,,,АМИ КВО ТО И АЗ ТАКА СЪМ, НО КАКТО И ДА ЕМОЙЕБИ ТОВА НИ КАРА ДА СЕ ОСЪВЪРшЕНСТВАМЕ...СТРАДАНИЕТО ПРЕчИСТВА,НО ТО И ОБИВА,А ВСЯКА СМЪРТ Е РАЖДАНЕ.УСПЕХИ-ПРОДЪЛЖАВАЙ ТАКА,НО БЪДИ И щАСТЛИВ,ЗАщОТО ИМАш ТАЛАНТ, ВСИчКИ СМЕ ЦЕННИ БИСЕРИ,КОИТО АЗ ЦЕНЯ
  • ЕЕЕ това е просто върха на сладоледа!!!Много ми харесва,когато пишеш такива хубави неща,без болка,без сълзи!Продължавай в същия дух!!!
  • Много нежно!
    Поздрав и
  • Много хубаво!
    Поздрав

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...