Sirius (Пламен Йовчев)
112 127
11.03.2007 г., 13:37 ч.

Бъди до мен 

  Поезия
690 1 4
Отново тиха нощ е във гората...
вървим напред, оставили света...
а над нас звезди изпълнили небето.
Ръката ми студена с дъха си ти стопли
...сред падащи листа от златен прах,
прегърни ме тук, където болка няма.
Нека вятъра нашепва във косите,
красива е нощта, когато си до мен.
Вечност ти дарявам във Сърцето
Звездите са далеч, но дарявям ти една.
Паднала е тя, но в твоите очи нека засияе,
... и нека изгрева открием неразделни.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И АЗ ИСКАМ ДА ИЗПИТАМ ТОВА чУВСТВО.БИ БИЛО НЕВЕРОЯТНО,,,НО чОВЕКО ЗАщО ИЗПОЛЗВАш ПАДНАЛАТА ЗВЕЗДА?АЗ НЕ СЪМ КАТО ДРУГИТЕ ДА ТИ ДАВАМ КОМЕНТАРИ ЗАщО,ТОВА ИЛИ ОНОВА,НО ОТКРИВАМ МНОГО КРАСОТА В ТВОИТЕ ТВОРБИ И НАКРАЯ ВСЕ ТЪГА,,,АМИ КВО ТО И АЗ ТАКА СЪМ, НО КАКТО И ДА ЕМОЙЕБИ ТОВА НИ КАРА ДА СЕ ОСЪВЪРшЕНСТВАМЕ...СТРАДАНИЕТО ПРЕчИСТВА,НО ТО И ОБИВА,А ВСЯКА СМЪРТ Е РАЖДАНЕ.УСПЕХИ-ПРОДЪЛЖАВАЙ ТАКА,НО БЪДИ И щАСТЛИВ,ЗАщОТО ИМАш ТАЛАНТ, ВСИчКИ СМЕ ЦЕННИ БИСЕРИ,КОИТО АЗ ЦЕНЯ
  • ЕЕЕ това е просто върха на сладоледа!!!Много ми харесва,когато пишеш такива хубави неща,без болка,без сълзи!Продължавай в същия дух!!!
  • Много нежно!
    Поздрав и
  • Много хубаво!
    Поздрав
Предложения
: ??:??