Бъди моята Земя
Ако си моята Земя, нека бъда дървото в нея,
с корени яки в теб да съм впита всички сезони,
дълбоко навътре със сърцето ти да се слея,
с ритмите си в страст да люлееш моите клони.
По мен да кацат птици и за любовта ни да пеят,
да ме държиш здраво и сокове да ме храниш,
от теб и твоето тяло по мен плодовете да зреят
и впил се у мен, от бурните ветрове да ме браниш.
А когато ме скърши на живота последният ураган,
от мен част от корени в теб да останат навеки.
Ако ти си земята, нека животът ми в теб е вкопчан,
така ще са дните и за двама ни леки.
© Лидия Сиркавара Todos los derechos reservados