Jan 28, 2011, 9:11 AM

Бъди моята Земя

  Poetry » Love
874 0 5

Бъди  моята  Земя


Ако си моята Земя, нека бъда дървото в нея,
с корени яки в теб да съм впита всички сезони,
дълбоко навътре със  сърцето ти да се слея,
с ритмите си  в страст да люлееш  моите клони.

По мен да кацат птици и за любовта ни да пеят,
да ме държиш здраво и сокове да ме храниш,
от теб и твоето тяло по мен плодовете да зреят
и впил се у мен, от бурните ветрове да ме браниш.

А когато ме скърши на живота последният ураган,
от мен част от корени в теб да останат навеки.
Ако ти си земята, нека животът ми в теб е вкопчан,
така ще са дните и за двама ни леки.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Сиркавара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно е!Много ми хареса!Поздрави!
  • до Милена Велева
    Ние сме земни и това ни прави човеци
    Поздрави!

    до Румяна Пелова

    Благодаря!
    Оценката ти за мен е от значение,тъй като си над ниво творец!
    Поздрави с много вдъхновение!

    до Моника Стойчева
    Весел ден , Моника!
    Метафорите са ми са различни и се набиват на очи!

    до Ивон
    Благодаря, ти Ивон и аз харесвам стиховете ти!
    Северни поздрави!

    до Таня Мезева
    Щастие е да чуя, че ти харесват стиховете и изказа ми!
    Ценя те , като творец ! Поздрави!

    до Милена Василева
    Благодаря,ти! Земни и красиви поздрави с много вдъхновение!
  • Ако си моята Земя, нека бъда дървото в нея,...
    Чудесно си го казала!
  • Хубав стих!
  • Чудесен стих,Лидис!Страхотна метафоричност!Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...