28.01.2011 г., 9:11

Бъди моята Земя

872 0 5

Бъди  моята  Земя


Ако си моята Земя, нека бъда дървото в нея,
с корени яки в теб да съм впита всички сезони,
дълбоко навътре със  сърцето ти да се слея,
с ритмите си  в страст да люлееш  моите клони.

По мен да кацат птици и за любовта ни да пеят,
да ме държиш здраво и сокове да ме храниш,
от теб и твоето тяло по мен плодовете да зреят
и впил се у мен, от бурните ветрове да ме браниш.

А когато ме скърши на живота последният ураган,
от мен част от корени в теб да останат навеки.
Ако ти си земята, нека животът ми в теб е вкопчан,
така ще са дните и за двама ни леки.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно е!Много ми хареса!Поздрави!
  • до Милена Велева
    Ние сме земни и това ни прави човеци
    Поздрави!

    до Румяна Пелова

    Благодаря!
    Оценката ти за мен е от значение,тъй като си над ниво творец!
    Поздрави с много вдъхновение!

    до Моника Стойчева
    Весел ден , Моника!
    Метафорите са ми са различни и се набиват на очи!

    до Ивон
    Благодаря, ти Ивон и аз харесвам стиховете ти!
    Северни поздрави!

    до Таня Мезева
    Щастие е да чуя, че ти харесват стиховете и изказа ми!
    Ценя те , като творец ! Поздрави!

    до Милена Василева
    Благодаря,ти! Земни и красиви поздрави с много вдъхновение!
  • Ако си моята Земя, нека бъда дървото в нея,...
    Чудесно си го казала!
  • Хубав стих!
  • Чудесен стих,Лидис!Страхотна метафоричност!Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...