Усещаш как като море те поглъща тълпата,
виждаш само хора, робуващи на суетата,
толкова лица с фалшиви усмивки гримирани
и чуваш само думи, до болка клиширани.
Толкова малко хора с топли сърца,
а не просто фигурите от тази същата тълпа,
търси не само сивите същества,
а хората с истински усмихнати лица.
Не просто съществувай, а живей,
бъди като дървото - гори, а не тлей,
различавай се от другите, не бъди като тях,
дори да предизвикваш престорения им смях. ...