13 abr 2010, 22:38

Бъди себе си и ще съм до теб

  Poesía
1.3K 0 0

Говориш за приятелство, а имаш ли такова?!

Описваш любовта, представяш я като отрова.

Изпитал ли си някога радост и тъга,

неведнъж да усетиш болка от любовта?!

Думите ти силни говорят за това,

но факт е, че си изпитал само една страна.

 

Не съди по опита си, че няма смисъл в любовта;

не съди по слухове, че приятелството е лъжа –

бъди себе си и открий сам това,

което карало е мнозина да повярват в любовта!

 

Говориш за приятелство и аз готова съм да бъда с теб,

да те накарам да почувстваш силата на своето сърце –

дай му само поле за изява,

покажи му, че няма живот без вяра.

Така смирено продължи по пътя, който си поел,

с благодарност му отдай честта, че дотук те е довел.

 

Назад не поглеждай вече, няма какво да промениш,

ти всеки ден си нов човек, вървиш към цели и мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....