"Иде вече първа есен,
но защо да ме е жал?"
Евтим Евтимов
Че дошла е вече късна есен,
мен защо да ме е жал,
щом в душата пролет още грее
и разсейва есенна печал?
С ласки нежни тя дарява
и омайва със любовен зов
и на звездни нощи в негата
праща песни с благослов.
Бъди вечна, моя китна пролет,
дарила ме със златните си дни,
даже късна есен да ме сени,
сърцето ми в радост ще трепти.
© Мадлен Todos los derechos reservados