23.09.2008 г., 7:25

Бъди вечна

832 0 3

                          "Иде  вече първа есен,

                             но защо да ме е жал?"

                                     Евтим Евтимов

 

Че дошла е вече късна есен,

мен защо да ме е жал,

щом в душата пролет още грее

и разсейва есенна печал?

 

С ласки нежни тя дарява

и омайва със любовен зов

и на звездни нощи в негата

праща песни с благослов.

 

Бъди вечна, моя китна пролет,

дарила ме със златните си дни,

даже късна есен да ме сени,

сърцето ми в радост ще трепти.   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....