"Иде вече първа есен,
но защо да ме е жал?"
Евтим Евтимов
Че дошла е вече късна есен,
мен защо да ме е жал,
щом в душата пролет още грее
и разсейва есенна печал?
С ласки нежни тя дарява
и омайва със любовен зов
и на звездни нощи в негата
праща песни с благослов.
Бъди вечна, моя китна пролет,
дарила ме със златните си дни,
даже късна есен да ме сени,
сърцето ми в радост ще трепти.
© Мадлен All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
