"Иде вече първа есен,
но защо да ме е жал?"
Евтим Евтимов
Че дошла е вече късна есен,
мен защо да ме е жал,
щом в душата пролет още грее
и разсейва есенна печал?
С ласки нежни тя дарява
и омайва със любовен зов
и на звездни нощи в негата
праща песни с благослов.
Бъди вечна, моя китна пролет,
дарила ме със златните си дни,
даже късна есен да ме сени,
сърцето ми в радост ще трепти.
© Мадлен All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
