13 mar 2009, 9:15

Бълбук, забълбук

  Poesía » Otra
555 0 1

 

Бълбук, забълбук

 

Не ядем сапун -

         правим го!

Здравейте, ведри, нощни

светове,

привет о, вам, нишки

       - тъмни,

сякаш паяжинни плетове!

Дивиш се, когато ти

подплиснат в краката

         вода...

Ами ако е студено?

Просто стъпваш върху лед!

Звън. Дрън. Или някакъв

режещ звук.

Скок?

Тихо повяват

усамотени, вледенени

от скреж и мъгла

       - зъзнещи вейки.

Разкъсват те

         мисли съдбовни,

вечни и силни...

Разтварят души

         - онемели, вкаменени и зли

до биологична безбожност.

Вятър, че и мъгла

          - и ги "взема мътния".

В теб остава сгъстен под налягане

сноп - пустота!

И лицеприятен си до

         - подлизурство,

и духомил до

         - безумство.

Но вътре кипи и запращаш

го всичко

         "По дявола"...

Истината е само - една

и то е празно -

ще рече празнота!

В теб е пусто -

мъртвило - безжизнено -

ще рече пустота!

А там, в сенките

скрежни и лунния залък

        от пита

               се вплита

-  твое - само видяно,

претеглено и презряно

боравене с мисълта.

Бълбук, забълбук!

До тук просто истина

е само мисълта?!

После...

Вятър и мъгла...

Подарявам ти

- два дни самота,

ама не каква да е:

- Задрешетъчна!

След година-две,

де ще я разсееш,

       разпилееш,

                разтопиш?

Джаз банд

         до пресипване.

Не на гласа,

    на възможността

да възприемаш шумове!

             *

Сгъстено, плътно, пълно

      - под налягане,

биоизлъчване - живо -

в чудния мраз на студа.

Зън, звън - з.з.з... - зън.

Припомнете си - останете си,

оставете си капчица

        - детска мечта!

Оставете се  - освободете се,

отплеснете се - обкръжете се...

        - развържете се,

        - разплетете се,

        - разтревожете се

  ... вятър и мъгла!

Зън, звън - з.з.з... - зън.

Моите биолъчения

        - студени,

        - смразени,

        - преобразени

... ви топлят в самотния път.

Излъчват - облъчват,

обтичат - обземат

... вашата тъга.

Обрамчват - обхващат,

опиват - обвързват

... вашите слова!

Вятър и мъгла!

Стопли се, стопи се, отстрани се,

съвземи се, вземи се и виж!

- Толкова остри от студ

и влага - скрежни игли.

         Бодли!

Бълб - з.з.з... Дрън!

Виж, дръж, бързо дръж!

Ново, новеничко - самичко

      излъчване,

      връчване,

      опростяване,

      обхващане,

      обозрение...

... Примирение във нещата!

Бълб. Звън. Бук-чук

      - ветрилник...

Стой, не затваряй очи!

... "Блажен сун наш!"

 

06.12.82

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Валери зашемети ме ... съдържателност ...трябва пак да го прочета ,за да осмислая всичко ...но ми хареса ...различно е.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....