Не ядем сапун -
правим го!
Здравейте, ведри, нощни
светове,
привет о, вам, нишки
- тъмни,
сякаш паяжинни плетове!
Дивиш се, когато ти
подплиснат в краката
вода...
Ами ако е студено?
Просто стъпваш върху лед!
Звън. Дрън. Или някакъв
режещ звук.
Скок?
Тихо повяват
усамотени, вледенени
от скреж и мъгла
- зъзнещи вейки.
Разкъсват те
мисли съдбовни,
вечни и силни...
Разтварят души
- онемели, вкаменени и зли
до биологична безбожност.
Вятър, че и мъгла
- и ги "взема мътния".
В теб остава сгъстен под налягане
сноп - пустота!
И лицеприятен си до
- подлизурство,
и духомил до
- безумство.
Но вътре кипи и запращаш
го всичко
"По дявола"...
Истината е само - една
и то е празно -
ще рече празнота!
В теб е пусто -
мъртвило - безжизнено -
ще рече пустота!
А там, в сенките
скрежни и лунния залък
от пита
се вплита
- твое - само видяно,
претеглено и презряно
боравене с мисълта.
Бълбук, забълбук!
До тук просто истина
е само мисълта?!
После...
Вятър и мъгла...
Подарявам ти
- два дни самота,
ама не каква да е:
- Задрешетъчна!
След година-две,
де ще я разсееш,
разпилееш,
разтопиш?
Джаз банд
до пресипване.
Не на гласа,
на възможността
да възприемаш шумове!
*
Сгъстено, плътно, пълно
- под налягане,
биоизлъчване - живо -
в чудния мраз на студа.
Зън, звън - з.з.з... - зън.
Припомнете си - останете си,
оставете си капчица
- детска мечта!
Оставете се - освободете се,
отплеснете се - обкръжете се...
- развържете се,
- разплетете се,
- разтревожете се
... вятър и мъгла!
Зън, звън - з.з.з... - зън.
Моите биолъчения
- студени,
- смразени,
- преобразени
... ви топлят в самотния път.
Излъчват - облъчват,
обтичат - обземат
... вашата тъга.
Обрамчват - обхващат,
опиват - обвързват
... вашите слова!
Вятър и мъгла!
Стопли се, стопи се, отстрани се,
съвземи се, вземи се и виж!
- Толкова остри от студ
и влага - скрежни игли.
Бодли!
Бълб - з.з.з... Дрън!
Виж, дръж, бързо дръж!
Ново, новеничко - самичко
излъчване,
връчване,
опростяване,
обхващане,
обозрение...
... Примирение във нещата!
Бълб. Звън. Бук-чук
- ветрилник...
Стой, не затваряй очи!
... "Блажен сун наш!"
06.12.82
© Валери Качов Всички права запазени