Обичам те, рòдино мила,

обичам Родопа, Пирин,

полята на Тракия китна,

дъха ти на роза и смин.

Безкрайни простори – сияйни

в утрото свежо на май,

ухания сладки – омайни,

упойващи родния край.

И свежия въздух над тебе

ухаещ на горски цветя,

и шепота глух на листата,

потрепващи плахо в нощта.

Обичам Балкана юнашки,

изправил във гордост снага,

приятния полъх южняшки,

погалващ земята със нежна ръка.

А има ли другаде нейде

по-синьо от наш’то небе

и слънце по-ярко да грее

от твойто прекрасно лице.

Българийо родна и мила,

объркан, тревожен, унил,

тъгува за тебе в чужбина

синът ти прокуден – немил.

За мене чукарите сини

и сипея сипкав – ронлив

по-мили от райски градини

са ми и от рая красив...

Жадувам отново да видя

аз милия роден Балкан.

Душа и сърце да наситя

със радост от слънце огрян.

Подири очи да затворя

във прилив на порив щастлив...