Българийо
Обичам те, рòдино мила,
обичам Родопа, Пирин,
полята на Тракия китна,
дъха ти на роза и смин.
Безкрайни простори – сияйни
в утрото свежо на май,
ухания сладки – омайни,
упойващи родния край.
И свежия въздух над тебе
ухаещ на горски цветя,
и шепота глух на листата,
потрепващи плахо в нощта.
Обичам Балкана юнашки,
изправил във гордост снага,
приятния полъх южняшки,
погалващ земята със нежна ръка.
А има ли другаде нейде
по-синьо от наш’то небе
и слънце по-ярко да грее
от твойто прекрасно лице.
Българийо родна и мила,
объркан, тревожен, унил,
тъгува за тебе в чужбина
синът ти прокуден – немил.
За мене чукарите сини
и сипея сипкав – ронлив
по-мили от райски градини
са ми и от рая красив...
Жадувам отново да видя
аз милия роден Балкан.
Душа и сърце да наситя
със радост от слънце огрян.
Подири очи да затворя
във прилив на порив щастлив...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Оджаков Всички права запазени
