Моя бедна Родино, моя майко велика,
не тъгувай за своите блудни чеда!
Накичи се напролет със синчец и иглика,
изправи гордо стройна снага.
Млади българи гонят мечтите си...
Бурен вятър на запад отвя
синовете и дъщерите ти
и от болка - ти тъжно запя.
Тъжно пеят селата безлюдни
и нивята, обрасли в трънак,
недоимък децата прокуди...
Ще ги видиш ли някога пак?
Оредяха дори градовете...
Там - комини фабрични стърчат,
онемели, с очи към небето,
те не дишат... Да, не димят.
Изправи се, понесла теглото
на предателства, гняв и лъжи,
отърси се, Родино, от злото -
своя трънен венец захвърли!
Не плачи. Те, децата ти, носят
част от твоето нежно небе,
къс море, вик на гларуси боси...
Любовта все към теб ги зове...
© Румяна Симова Todos los derechos reservados