България...

15 jun 2008, 16:23

Poesía » Otra

976 0 1

Не щем вече ни пари, ни слава.
Дедите не простиха глупостта,
че имало веднъж една държава,
а сега ни нея, ни пръстта.

Държава голяма и вековна,
на три морета легнала тогаз.
Държава, три народа помни,
но един остави - ние сме това.

С битка славна Аспарух я сътвори.
Симеон остави я на три морета.
Султанът мръсен я разедини,
но духът остана още в сърцето.

Поробени от сила петвековна,
душите смаза ни тогаз,
но битка шипченска, съдбовна,
създаде нов народ от нас.

На Шипка дружините ни малки
отблъскваха османската паша.
Три дни с камъни и дърве
възпирахме ордите, превземащи върха.

Изведнъж, Радецки, съзря се сред нас.
Дружините наши османци наказаха.
Рояка побягна по канарите тогаз.
Свобода или смърт във въздуха вряза се.

”Победата свята на тоз връх вековен
в историята наша се оказа съдбовен.
И името му ще е като ек
от дума на дума и от век на век.”

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aivun1991 (Иван Русланов)

2008-06-15T16:42:28+03:00

Дори и да е имало някое малко минусче, той е бил без никакво значение...стихът ти е невероятен. Дълго ще ме държи под силата си, просто защото е истински и написан със силна обич към родината. Такава каквато трябва да изпитваме всички. Малко ти е 6, но по-голяма оценка няма...