Има на света една

чудно хубава страна,

зиме с бели снегове

и студени ветрове.

Пролет, цялата зелена,

с цветя различни украсена,

пълна с весели и пойни птички

и животинчета различни.

Лете моята Родина

е пълна с плодове градина,

златно жито във полята,

билки лековити във гората.

Щом настъпи златна есен,

навред се чува глъч и песен,

земята цялата е скрита,

с килими пъстри е покрита.

Ручеи кристални в планините

бликат, бързат към реките,

 а реките пъноводни тичат,

градове, села пресичат.

Има много планини

там, по нашите земи,

зиме са със сняг покрити,

лете от гори са скрити.

Има и едно море,

жарко слънце там пече,

по него кораби и лодки плуват,

вълни сребристи там танцуват.

Заводи, фабрики и мини

има в градове и по долини,

има китни сгушени села

там по нашата земя.

Най-красиви са децата,

смях и глъч се чува по земята,

те са наш'те поколения,

нашите надежди и вълнения.

Тази хубава страна -

България се казва тя,

тя на всичко е богата,

пълни с красота земята.