19.05.2012 г., 1:30

България

996 0 0

Има на света една

чудно хубава страна,

зиме с бели снегове

и студени ветрове.

Пролет, цялата зелена,

с цветя различни украсена,

пълна с весели и пойни птички

и животинчета различни.

Лете моята Родина

е пълна с плодове градина,

златно жито във полята,

билки лековити във гората.

Щом настъпи златна есен,

навред се чува глъч и песен,

земята цялата е скрита,

с килими пъстри е покрита.

Ручеи кристални в планините

бликат, бързат към реките,

 а реките пъноводни тичат,

градове, села пресичат.

Има много планини

там, по нашите земи,

зиме са със сняг покрити,

лете от гори са скрити.

Има и едно море,

жарко слънце там пече,

по него кораби и лодки плуват,

вълни сребристи там танцуват.

Заводи, фабрики и мини

има в градове и по долини,

има китни сгушени села

там по нашата земя.

Най-красиви са децата,

смях и глъч се чува по земята,

те са наш'те поколения,

нашите надежди и вълнения.

Тази хубава страна -

България се казва тя,

тя на всичко е богата,

пълни с красота земята.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...