1 jun 2014, 21:54

България

  Poesía » Civil
1.3K 1 3

Живеем в държава, българска, народна.
Действаме незаконно в рамките на закона.
Всеки ден е празник - кебапчета, кюфтета.
Дай вино и ракия, дай народните мезета.
Държава мила, свидна, държава с чест и слава.
Сега си една от тези, които на заден план остава.
Ден по ден напускат те твоите чеда, 
а турчинът превзема родната страна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивета Врескова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За съжаление ще трябва да те разочаровам. Не живеем в държава народна. От 1990 г. насам сме република и властта не е на народа, а на този, когото избира редовия гласоподавател.
  • Много добре написано! Вярно и тъжно! Изчезваме бавно и сигурно като вид... Остава неразбран завета на Хан Кубрат, че само заедно сме силни, докато върхушките въртят антисоциалната си политика... а всеки си мери кюфтето с на другия...
  • Ех, Ивета... за съжаление си абсолютно права...
    Децата ни напускат Родината... и това е най-големият грях на държавата.
    Продадоха Родината... няма нужда някой да я превзема... парите царуват тук...
    Дано има хепиенд...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...