Jun 1, 2014, 9:54 PM

България

  Poetry » Civic
1.3K 1 3

Живеем в държава, българска, народна.
Действаме незаконно в рамките на закона.
Всеки ден е празник - кебапчета, кюфтета.
Дай вино и ракия, дай народните мезета.
Държава мила, свидна, държава с чест и слава.
Сега си една от тези, които на заден план остава.
Ден по ден напускат те твоите чеда, 
а турчинът превзема родната страна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Врескова All rights reserved.

Comments

Comments

  • За съжаление ще трябва да те разочаровам. Не живеем в държава народна. От 1990 г. насам сме република и властта не е на народа, а на този, когото избира редовия гласоподавател.
  • Много добре написано! Вярно и тъжно! Изчезваме бавно и сигурно като вид... Остава неразбран завета на Хан Кубрат, че само заедно сме силни, докато върхушките въртят антисоциалната си политика... а всеки си мери кюфтето с на другия...
  • Ех, Ивета... за съжаление си абсолютно права...
    Децата ни напускат Родината... и това е най-големият грях на държавата.
    Продадоха Родината... няма нужда някой да я превзема... парите царуват тук...
    Дано има хепиенд...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....