26 jul 2012, 23:54

България

  Poesía » Civil
670 1 1

Кой казва, че сме нямали крале?

Един да е, Българийо, ти стига!

Ромеи  да стоят на колене,

докато Лъв във титла го издига.

 

Кой казва, че забравихме кои сме?

Тракийка ни е кичила със цвете,

славянка ни е диплила чеиза,

а българка сме носили в сърцето.

 

С опашката и бойния си вик

печелехме победи и сражения,

нарекохме войника си -  велик,

защото не познава поражения.

 

Кой казва, че забравихме кои сме?

Легендата за българите стари

днес  оживява в стенописите

и във паната на резбарите.

 

За да те има – в угари родена,

пренесена на конски стремена,

ТЕБ, по-красива от троянската Елена

и земна, и с неземна красота.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...