25 feb 2015, 0:05  

България

  Poesía
641 0 0

България не е просто държава,

 възникнала през седми век.

 Не е парламентарна република, 

нито само международен субект.

 

Същността ѝ не се проявява

 само на субстанционално ниво, 

не е население и територия, 

нито просто моноетническо общество.

 

България е низ от борови гори,

 пъстроцветни пролетни дъги 

като корони над селски баири 

под чиито върхове танцуват реки.

 

Сгушила в себе си своите рожби 

гали ни нежно с весели треви,

 с утринна роса от мръсотията душевна чисти, 

нас - нейните деца неблагодарни.

 

Със всяка фибра се потапям в тебе, майко 

със всяка глътка въздух усещам твойта чистота

 и няма да допусна да се случи, майко 

да те погубят собствените ти деца.

08.02.2015г. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евелина Благова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...