Feb 25, 2015, 12:05 AM  

България

  Poetry
636 0 0

България не е просто държава,

 възникнала през седми век.

 Не е парламентарна република, 

нито само международен субект.

 

Същността ѝ не се проявява

 само на субстанционално ниво, 

не е население и територия, 

нито просто моноетническо общество.

 

България е низ от борови гори,

 пъстроцветни пролетни дъги 

като корони над селски баири 

под чиито върхове танцуват реки.

 

Сгушила в себе си своите рожби 

гали ни нежно с весели треви,

 с утринна роса от мръсотията душевна чисти, 

нас - нейните деца неблагодарни.

 

Със всяка фибра се потапям в тебе, майко 

със всяка глътка въздух усещам твойта чистота

 и няма да допусна да се случи, майко 

да те погубят собствените ти деца.

08.02.2015г. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина Благова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...