Всеки пише мили,

нежни думи. 

Всеки описва красотата

на нашата страна

Всеки е горд, че се е родил 

на тази земя.

Но нима ти ще отречеш това!?

Защо си тъй угрижен и умислен?

Защо стоиш и сякаш всичко

сринало се е, дете...?

Не си ли горд, че си под това небе,

че пееш българска народна песен.

Че свирят гайди и хора извиват се навред,

нима не знаеш, че роден си тук с късмет.

Аз зная, дядо, що е татковина

що е небе, що е земя,  що е дом,

семейство и роднина.

Но е толкова тъжна таз картина,

да гледаш как от сутрин до вечер

се трепят двамина, за едното

късче хляб да има.

А хора без свян, без гордост

със власт да те тъпчат отгоре,

а ти да стоиш  ненужен и ням.

Стоиш и негодуваш,

но защо не ходиш

да гласуваш!?

И казваш, това е така

и не можем да го променим.

Ще стоим, ще търпим,

но, дядо, аз знам, че

ние можем да победим.

Че народът ми е свят и любим

и дори от глад да умра,

аз на България

живота си ще посветя.

За да разбере властта, че

българската земя е една

и тя няма цена.