Jan 21, 2017, 1:59 PM  

България

  Poetry » Civic, Other
1.3K 1 0

Всеки пише мили,

нежни думи. 

Всеки описва красотата

на нашата страна

Всеки е горд, че се е родил 

на тази земя.

 

Но нима ти ще отречеш това!?

Защо си тъй угрижен и умислен?

Защо стоиш и сякаш всичко

сринало се е, дете...?

 

Не си ли горд, че си под това небе,

че пееш българска народна песен.

Че свирят гайди и хора извиват се навред,

нима не знаеш, че роден си тук с късмет.

 

Аз зная, дядо, що е татковина

що е небе, що е земя,  що е дом,

семейство и роднина.

 

Но е толкова тъжна таз картина,

да гледаш как от сутрин до вечер

се трепят двамина, за едното

късче хляб да има.

 

А хора без свян, без гордост

със власт да те тъпчат отгоре,

а ти да стоиш  ненужен и ням.

 

Стоиш и негодуваш,

но защо не ходиш

да гласуваш!?

 

И казваш, това е така

и не можем да го променим.

Ще стоим, ще търпим,

но, дядо, аз знам, че

ние можем да победим.

 

Че народът ми е свят и любим

и дори от глад да умра,

аз на България

живота си ще посветя.

 

За да разбере властта, че

българската земя е една

и тя няма цена.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Elena Kostova All rights reserved.

Ще се радвам, ако ви хареса!

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....