juja_vialicata (Румяна Иванова)
2 1
19 mar 2016, 18:22  

Българка 

  Poesía » Otra
367 0 2

Пред икона мома хортува,

пак в стаята шета - нарежда.

Види се, чини що струва,

но първо да се помоли:

"Българка съм, такава се родих,

глава пред сиромашия не склоних.

В чужди страни не робувах ,

любов и хора не купувах.

Но душата ми нивга не кротува,

силно сърце българско в мен лудува

и дълго време справедливост жадува."

Прекръсти се момата на бърже

и свещичка пред иконата остави.

Земята ни орисана е на веки,

българина в тегло да се дави.

С надежда да чака дните леки

или сам самичък да се справи.

© Румяна Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??