juja_vialicata (Румяна Иванова)
2 1
19.03.2016 г., 18:22 ч.  

Българка 

  Поезия » Друга
366 0 2

Пред икона мома хортува,

пак в стаята шета - нарежда.

Види се, чини що струва,

но първо да се помоли:

"Българка съм, такава се родих,

глава пред сиромашия не склоних.

В чужди страни не робувах ,

любов и хора не купувах.

Но душата ми нивга не кротува,

силно сърце българско в мен лудува

и дълго време справедливост жадува."

Прекръсти се момата на бърже

и свещичка пред иконата остави.

Земята ни орисана е на веки,

българина в тегло да се дави.

С надежда да чака дните леки

или сам самичък да се справи.

© Румяна Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??