Българка
Пред икона мома хортува,
пак в стаята шета - нарежда.
Види се, чини що струва,
но първо да се помоли:
"Българка съм, такава се родих,
глава пред сиромашия не склоних.
В чужди страни не робувах ,
любов и хора не купувах.
Но душата ми нивга не кротува,
силно сърце българско в мен лудува
и дълго време справедливост жадува."
Прекръсти се момата на бърже
и свещичка пред иконата остави.
Земята ни орисана е на веки,
българина в тегло да се дави.
С надежда да чака дните леки
или сам самичък да се справи.
© Румяна Иванова All rights reserved.
