Прекланям се пред силата ти, българко!
Вселила в себе си и нежността, и силата!
Прекланям се пред тебе, българко!
Прекланям се пред теб – красивата и милата!
Прекланям се в потта ти кървава,
прекланям се – за теб на Бог се моля!
И моля те, дори в сълзи окъпана,
хвърли се, както може само българка във боя!
Прекланям се на теб – красивата!
Прекланям се и пред душата ти бездънна!
Прекланям се пред кротката и дивата
душа, която аз не мога да обгърна!
Векувай, българко, във времето!
Плачи, тъгувай – продължавай!
Не, не пропадай ти под бремето,
ти знай – жена си, не пропадай!
Заклевам те завинаги аз, българко,
бъди достойна ти до края чак!
Прекланям се пред силата ти, българко!
И ще го правя пак, и пак, и пак...
© Яна Todos los derechos reservados