29 dic 2010, 20:07

Българската Коледа 

  Poesía » Civil
817 0 13

Декември пази спомен за ракия,

а без мезе и виното се вкисна…

Надскочи боя пуста немотия –

брашнян чувал, отупан и провиснал…

 

Стопанка колебливо се прекръсти,

кандилото молитва занарежда,

запретната, напета и чевръста,

тя питка си опече от надежда…

 

Огнището от спомен се разпали

и столчето трикрако там се сгуши,

стопанинът лулата си погали

и нищото в устата му запуши…

 

Дарение нанякъде политна,

но не, че съвестта ни заговори…

Тъй просто е прието сред елита –

по Коледа го правят много хора…

 

Отчаяно Декември се разплака,

но белите светулки се стопиха…

А Коледата, който я дочака –

ще бъде свята… и безкрайно тиха…

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!!!
  • ЧНГ и добре дошъл!
  • Колко отговори ми даде с това си стихотворение! Благодаря ти!!!
  • Поетично и точно е представена реалността и душевното състояние на лирическите герои. Много хубаво пишеш!
    Поздравления!
  • Впечатлена съм. Поздравления за силния стих!
  • Благодаря на всички за коментарите!Радвам се,че срещам много познати тука.
  • Чудесен стих, Ники!
    Радвам се, че си тук!
    Добре дошъл!
  • Да - безкрайно тиха и свята!
    Добре дошъл, Ники!
  • Хапнах от питата!
    Светли празници!
  • ... с дъх на Надежда...!
    Добре дошъл!
  • Да,поне на Коледа някои се правят на човеци,за останалите-знаем,съвсем вярно си го написал,за тях,за нас -кандилото молитви шепти,и ще е безкрайно тиха!
  • тя питка си опече от надежда…

    Тъжна реалност!С поздрави!
  • Както ти го можеш!
    Добре дошъл!
Propuestas
: ??:??