Българската Коледа
Декември пази спомен за ракия,
а без мезе и виното се вкисна…
Надскочи боя пуста немотия –
брашнян чувал, отупан и провиснал…
Стопанка колебливо се прекръсти,
кандилото молитва занарежда,
запретната, напета и чевръста,
тя питка си опече от надежда…
Огнището от спомен се разпали
и столчето трикрако там се сгуши,
стопанинът лулата си погали
и нищото в устата му запуши…
Дарение нанякъде политна,
но не, че съвестта ни заговори…
Тъй просто е прието сред елита –
по Коледа го правят много хора…
Отчаяно Декември се разплака,
но белите светулки се стопиха…
А Коледата, който я дочака –
ще бъде свята… и безкрайно тиха…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
ЧНГ и добре дошъл!
