Българските гори
Българийо -
с "високи сини планини",
които продължават
в песента
да греят!...
Огледай се, Родино!
Погледни
какви дълбоки рани,
рани зли,
по снагата ти
нашир и длъж
чернеят.
Втурна се
най-първо
глутницата на трионите.
И в ненаситната им
стръвна паст
потъваха без глас,
стопяваха се легионите
на царствените
български гори.
А после
лумна огънят -
ту тук,
ту там
пожар дими.
И в нестинарски
жертвен танц
върху жаравата
превиват се
и стенат
буки,
борове,
ели...
Оказва се,
че даже обгорена,
дървесината
е твърде ценна
и в чужбина
струва купища пари.
И ги прибират. Някои.
А ти, Родино,
все по-бедна ставаш,
олисяваш,
погрозняваш...
Но кажи:
ще запеем ли
отново
"Хубава си, моя горо?"
И дали
ще бъде скоро?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Костова Todos los derechos reservados
