22 feb 2012, 22:54

Българско хоро

  Poesía » Civil
746 0 1

Танцуват момък и девойка
игриво българско хоро,
кръшна е девойката и стройна -
най-красива в цялото селò.

Ръцете ù -  като гълъби бели,
далеч в простора полетели,
устните - розова пъпка,
веждите - вити гайтани,
снагата  топола тънка,
очите - две езера засмяни.

А момъкът е личен и напет,
в буен ритъм стъпва до момата -
коса му като златоструен мед,
играят му сърцето и снагата.

И гледат ги всички омаяни -
най-лични са момата и момъкът,
потомци на българи славни,
на горд и древен народ са потомък!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Естрадно-лековати интонации, имитации на лиричност, чисто ученически фрагменти. Един стих, който няма собствена физиономия, няма свои внушения, не носи поетична индивидуалност. Позната картина, изтъркани епитети, липса на внушения. Още една безлична творба, за жалост!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...