Българско хоро

22.02.2012 г., 22:54 ч.

Поезия » Гражданска

511 0 1

Танцуват момък и девойка
игриво българско хоро,
кръшна е девойката и стройна -
най-красива в цялото селò.

Ръцете ù - като гълъби бели,
далеч в простора полетели,
устните - розова пъпка,
веждите - вити гайтани,
снагата топола тънка,
очите - две езера засмяни.

А момъкът е личен и напет,
в буен ритъм стъпва до момата -
коса му като златоструен мед,
играят му сърцето и снагата.

И гледат ги всички омаяни -
най-лични са момата и момъкът,
потомци на българи славни,
на горд и древен народ са потомък!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

severianin (Валентин Чернев)

2012-02-23T10:50:08+02:00

Естрадно-лековати интонации, имитации на лиричност, чисто ученически фрагменти. Един стих, който няма собствена физиономия, няма свои внушения, не носи поетична индивидуалност. Позната картина, изтъркани епитети, липса на внушения. Още една безлична творба, за жалост!