22 февр. 2012 г., 22:54

Българско хоро

747 0 1

Танцуват момък и девойка
игриво българско хоро,
кръшна е девойката и стройна -
най-красива в цялото селò.

Ръцете ù -  като гълъби бели,
далеч в простора полетели,
устните - розова пъпка,
веждите - вити гайтани,
снагата  топола тънка,
очите - две езера засмяни.

А момъкът е личен и напет,
в буен ритъм стъпва до момата -
коса му като златоструен мед,
играят му сърцето и снагата.

И гледат ги всички омаяни -
най-лични са момата и момъкът,
потомци на българи славни,
на горд и древен народ са потомък!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Естрадно-лековати интонации, имитации на лиричност, чисто ученически фрагменти. Един стих, който няма собствена физиономия, няма свои внушения, не носи поетична индивидуалност. Позната картина, изтъркани епитети, липса на внушения. Още една безлична творба, за жалост!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...