18 nov 2014, 12:36

Българско общество

  Poesía » Civil
915 1 0

Българско гражданско общество.

По душа "патриот", по действия "идиот"! в Европа ни сочат за слабо звено, проблеми се решават с ракия и компот! Обичам и милея за моята родина. В нея се родих, в нея ще се спомина! Но недоволство чрез молби и намеци не ще изгони подлите държавни управници! Широко около врата, но в сърцата им тясно, далавери на високо, та за долу не остава. С пари се взема депутатското място, но с лъжи се стига единствено до ада! Браво, гражданино, гледаш като сляп! Умният проглежда, глупакът го прави пак! Явно не умеем да боравим с властта. Какво пък? Ще се завием през глава! Можем на коричка хляб, можем и на вода. Сами избираме държавната управа, защо се вслушваме в лъжи омайни? Образование на патриотизъм да протегне ръка, а мощта ще е равна на 100 каба гайди! Събуди се, народе! Започни борба! Не чакай напразно за добрата съдба! Стига с тез преструвки, че сме все на върха! Нали бяхме хора, хора на честта? Нужна е воля за нов просперитет, да вдигнем високо голи чела, да разклатим силно скотския стабилитет, да положим нови общочовешки начала! Ще дойде ден на големите промени, ще падат от високо полетели стада. Малки хора ще сменят големи, ще бъдем достойни за таз свобода! Нека обаче не забравяме едно  - захабяват се дори и новите дрешки! Каквото било с причина е дошло, а най-страшни са старите грешки!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миро Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...