17 ago 2008, 19:32

Бъркотия

  Poesía
885 0 1
 

Редя думи

и не мога да спра,

ръката ми се движи

сама,

 не се нуждае от рими,

за да се влюби

в следата, която оставя...

Сякаш така,

с разпилените думи,

споделям част от

уморения си мозък,

претрупан

от една

всъщност проста

главоблъсканица...

Имам въпроси,

на които знам отговорите,

но те не ме водят

до нищо,

до никакво решение...

Музиката ме побърква,

разчувства ме,

възбужда ме,

съблазнява ме,

кара ме да се движа,

но сякаш само на листа

мога да се впусна в онзи танц,

който смело да нарека

                                                                        мой...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....