Редя думи

и не мога да спра,

ръката ми се движи

сама,

 не се нуждае от рими,

за да се влюби

в следата, която оставя...

Сякаш така,

с разпилените думи,

споделям част от

уморения си мозък,

претрупан

от една

всъщност проста

главоблъсканица...

Имам въпроси,

на които знам отговорите,

но те не ме водят

до нищо,

до никакво решение...

Музиката ме побърква,

разчувства ме,

възбужда ме,

съблазнява ме,

кара ме да се движа,

но сякаш само на листа

мога да се впусна в онзи танц,

който смело да нарека