17 авг. 2008 г., 19:32

Бъркотия

884 0 1
 

Редя думи

и не мога да спра,

ръката ми се движи

сама,

 не се нуждае от рими,

за да се влюби

в следата, която оставя...

Сякаш така,

с разпилените думи,

споделям част от

уморения си мозък,

претрупан

от една

всъщност проста

главоблъсканица...

Имам въпроси,

на които знам отговорите,

но те не ме водят

до нищо,

до никакво решение...

Музиката ме побърква,

разчувства ме,

възбужда ме,

съблазнява ме,

кара ме да се движа,

но сякаш само на листа

мога да се впусна в онзи танц,

който смело да нарека

                                                                        мой...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...