Бързам към теб всяка нощ
С върха на погледа си
те докосвам.
Доизмислям ти
устните
и после
ги целувам.
Създавам си люлка
от прегръдките ти -
ефимерна до болка
и сама
я залюлявам.
Боже, колко са топли
ръцете ти,
измислени
от мойте фантазии.
Бързам към теб
всяка нощ
по пътека
със думи постлана.
Нито си близо,
нито далеч -
просто си
във виртуала.
А аз съм
утринна сянка.
Бързам към теб
всяка нощ...
Утринна сянка-Дони и Момчил&Теодоси Спасов
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
