Когато всичко ни е безразлично,

обидата, тъгата, радостта,
това е състояние клинично,
описващо живот преди смъртта.

Животът е любов несподелена,
която ни зарязва в труден миг,
създаден във безкрайната вселена
да счупи тишината с кратък вик.

С появата ти , с първия контакт,
за който ний съзнателно нехаем
ти сключваш със смъртта фатален пакт,
че всяка глътка въздух е назаем.

Но този факт не е непоносим
щом въпреки това се в тяло раждаме
Животът пред смъртта е по-значим,
Защото с него бъдеще изграждаме.