C'est la vie
В последната минута на септември
видях лицето на смъртта.
Усмихна ми се странно и небрежно.
На дрон отнесе мойта суета.
И отрази чертите в криво огледало.
Застина в кривогледите лъчи.
Изби по кожата с най-призрачното бяло.
Гримира в сенки двете ми очи.
Постави в пазвата за спомен и визитка.
Прошепна - ще намина някой ден.
Обърна гръб, докосвайки ме с плитка.
Остави ме безсилно вдъхновен.
И в клетката на дните си лежа затворен.
Очаквам трепетно, кога ще се яви.
Сънувам нощем как ще съм свободен
и чувам да ми казва: C'est la vie!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
