Sep 26, 2015, 11:36 AM  

C'est la vie 

  Poetry » Love
906 0 14

 

В последната минута на септември
видях лицето на смъртта.
Усмихна ми се странно и небрежно.
На дрон отнесе  мойта суета.

И отрази чертите в криво огледало.
Застина в кривогледите лъчи.
Изби по кожата  с най-призрачното бяло.
Гримира в сенки двете ми очи.

Постави в пазвата за спомен и визитка.
Прошепна - ще намина някой ден.
Обърна гръб, докосвайки ме с плитка.
Остави ме безсилно вдъхновен.

И в клетката на дните си лежа затворен.
Очаквам трепетно, кога ще се яви.
Сънувам нощем как ще съм свободен
и чувам да ми казва: C'est la vie!

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Лили! Силно ме трогна с посещението си.
    Да имаш много хубава вечер!
  • Благодаря ти, Цветанке! Много ме трогна с вниманието си.
    Успехи в поезията и в живота!
  • КРАСИВО, ОБРАЗНО, СТРЯСКАЩО, ДОКОСВАЩО ПРОНИКНОВЕНИЕ!!!
    ИЗВИСЕН ДУХ, НЕПОДЛЕЖАЩ НА ВРЕМЕ, ПРОСТРАНСТВО И КАФЕЗИ!!!
    ХУБАВ ДЕН ОТ МЕН!!!
  • Благодаря ти, Валери! Трогнат съм, че оцени високо скромния ми текст.

    Много хубава седмица ти желая и нови силни текстове!
  • Благодаря ти, Доче! Красиво написан коментар - в стила на поетите от Плеядата.Оставам възхитен от и се прекланям пред таланта ти.
  • "Обърна гръб, докосвайки ме с плитка.
    Остави ме безсилно вдъхновен. "

    Отново главна роля си и дал.
    Не знам дали си струва тази почест?
    Дължим поклон на кой ни е създал,
    но за грабител ( нищо или лошо)
  • Благодаря на всички, който удостоиха с внимание скромния ми текст - чрез коментар, оценка, или и чрез двете заедно. Признателен съм ви и съм трогнат. Бъдете здрави и нека новата седмица ви носи само успехи! Светла неделя!: М&M
  • До последната минута на септември има още много време..."Живей за мига",Мисана!Това е животът...Поздрави за поетичното ти майсторство-докоснат си с "плитка"...
  • Интересно заглавие си поставил! Всъщност, един ден, рано или късно всеки ще "преживее" тази среща... такъв е животът! Поздрав и от мен, Младене и прекрасна неделя ти пожелавам!
  • Само с подобен философски поглед към смъртта може да се преодолее вроденият ни страх от нея...

    Замисляш с тази жизнеутвърждаваща позиция, която напълно споделям.
    Поздравления, Мисана!
  • Младене, много си силен щом можеш да наречеш тази поезия любовна /ако е за смъртта разбира се *при теб никога не е сигурно обаче*/ От мен само възхищение и силни аплодисменти! Много топъл поздрав, Мисана - страхотно е да те чета отново!
  • Чудесно е, Младене!Изградил съм си вече мнение,че твоята поезия носи такъв заряд, че като я чета ми се струва, че нося цялата Вселена на гърба си.Всеобхватна и въздействаща!Финала е перфектен и симпатичен с цитата на френски:
    "И в клетката на дните си лежа затворен.
    Очаквам трепетно кога ще се яви.
    Сънувам нощем как ще съм свободен
    и чувам да ми казва:C"est la vie!"
    Поздрави от мен и хубава събота!
  • Достраша ме..., каква среща..., не бих си я пожелала..., така ми се диша Есен...!!!
    "Усмихна ми се странно и небрежно.
    На дрон отнесе мойта суета."
  • Материята винаги е била"клетка" на духа.В нея той се ражда,но идва онзи с "плитка",който я освобождава.Преди хиляди години траките са осъзнавали това.Винаги докосваш Отвъдното в своята поезия.Поздрав от мен!!!
Random works
: ??:??