21 oct 2010, 23:32

* * *

  Poesía » Otra
762 0 2

        Aнгел

 

Жадувам те, не го отричам,
навсякъде усещам те, това е факт,
защо да се залъгвам още, че не те обичам,
нали в съня ще ми го напомниш пак.

 

Изглеждаш като ангел, някак мила,
защо тогава при вида ти ме боли,
сърцето ми е силно, но при тая сила
не знам дали до край ще издържи.

 

Като вълна ме удряш във прибоя,
при всеки удар искам да умра,
но пустото желание да те направя моя,
не ме оставя да се възнеса.

 

Пореден удар и нетърпима болка,
за миг отпускам се, а после вик,
ако е тест, кажи ми, още колко?
Очите ми премрежват се и виждам ясно
ангелския лик.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© okinaf Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви никога не съм мислел,че ще чуя такива хубави думи от непознати хора.
  • Поздрав Жоро! Много ми хареса. Всеки си има предпочитания и разбиране за поезия, никога написаното няма да се хареса на всички. Но пък не е и нужно мисля.Стихът ти ми хареса. Думите ти оживяват в картина при четенето!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....