21 окт. 2010 г., 23:32

* * *

765 0 2

        Aнгел

 

Жадувам те, не го отричам,
навсякъде усещам те, това е факт,
защо да се залъгвам още, че не те обичам,
нали в съня ще ми го напомниш пак.

 

Изглеждаш като ангел, някак мила,
защо тогава при вида ти ме боли,
сърцето ми е силно, но при тая сила
не знам дали до край ще издържи.

 

Като вълна ме удряш във прибоя,
при всеки удар искам да умра,
но пустото желание да те направя моя,
не ме оставя да се възнеса.

 

Пореден удар и нетърпима болка,
за миг отпускам се, а после вик,
ако е тест, кажи ми, още колко?
Очите ми премрежват се и виждам ясно
ангелския лик.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© okinaf Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви никога не съм мислел,че ще чуя такива хубави думи от непознати хора.
  • Поздрав Жоро! Много ми хареса. Всеки си има предпочитания и разбиране за поезия, никога написаното няма да се хареса на всички. Но пък не е и нужно мисля.Стихът ти ми хареса. Думите ти оживяват в картина при четенето!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...